КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Добре е да знам!
През 2006 година ООН приема Конвенция за правата на хората с увреждания. Конвенцията е ратифицирана от Европейския парламент в края на 2012 година, а България е страна по нея от 26 януари 2012 година.
Какво е Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания?
* Международно правен инструмент за защита на хората с увреждания, който налага единен подход за гарантиране и защита на техните права
* Очертава ясно задълженията и ангажиментите на държавите за осигуряване на равни възможности и недискриминация на хората с увреждания
* Отнася се за хора с различни видове увреждания и без значение на възраст или пол
* Към Конвенцията има приет Допълнителен (факултативен) протокол, който предвижда специален международен механизъм за защита на правата на хората с увреждания: Комитет към ООН по правата на хората с увреждания
Мисията на Конвенцията, която е преди всичко да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания и да подпомага за зачитането на човешкото им достойнство. Освен това Конвенцията цели една промяна в нагласите и подходите спрямо лицата с увреждания. Те не се разглеждат като "обект" на благотворителност, лечение и социална закрила, а като субекти с права, които са способни за предявяване на тези права и вземане на решения за живота си, въз основа на своето свободно и осъзнато съгласие, както и да бъдат активни членове на обществото. Конвенцията дава всеобщо признание на достойнството на хората с увреждания.
Съгласно чл. 26 от Конвенцията, задължение на държавите-страни по нея, е да организират, укрепват и разширяват цялостна рехабилитация и рехабилитационни услуги и програми, в частност в областта на здравеопазването, заетостта, образованието и социалните услуги. Да предприемат ефективни и подходящи мерки и програми за рехабилитация, с което да се даде възможност на хората с увреждания да постигнат и поддържат максимална самостоятелност, пълноценна физическа, умствена, социална и професионална дееспособност и пълноценно включване и участие във всички сфери на живота.
Конвенцията е оформена на базата на основните принципи и съответно кореспондиращите им права и задължения.
Основен принцип тук е пълноценното и ефективно участие и включване в обществото на хората с увреждания. Същевременно осигуряването на това включване е и сред най-важните задължения за държавите, страни по Конвенцията. Те са длъжни да предприемат всички законодателни, административни и други мерки, за да стане възможно прилагането на гарантираните права от Конвенцията (като например участие в политическия и културния живот, почивка, спорт и други).
Друг фундаментален принцип в сферата на човешките права, действащ с пълна сила и тук, е забраната за дискриминация (пряка и непряка). За осъществяването на този принцип на практика важни са разумните улеснения, направени в полза на лицата с увреждания. Разумни улеснения са всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, необременяващи излишно или непропорционално околните, когато такива са необходими за всеки конкретен случай, за да се осигури на даден индивид с увреждания пълноценно и равнопоставено с околните възползване от и упражняване на всички негови човешки права и основни свободи.
Не бива да се пропуска и принципът на достъпност. Той е средство за прилагане на всички останали принципи, залегнати в Конвенцията. На хората с увреждания трябва да бъде предоставен равен достъп до правосъдие, образование, здравеопазване, рехабилитация, самостоятелен живот и включване в общността, свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация, работа и заетост, подходящ жизнен стандарт и социална закрила, участие в политическия и обществен живот, участие в културния живот, спорт, почивка и свободно време.
Всички тези принципи, права и задължения действат наред с останалите установени човешки права и основни свободи, залегнати във редица международни споразумения и национални законодателства.
В процеса на реализирането на всичко онова изброено по-горе задължително трябва да бъдат включени представители на хората с увреждания за постигане на максимални резултати. Това означава, че те представително трябва да се включват при провеждането на каквито и да е инициативи и кампании, свързани с правата и ежедневието на хората с увреждания. Както в самото им организиране, така и в осъществяването им.
Но какво означават всички тези принципи за тях като хора с увреждания? Какви права имат, когато прогласените принципи просто не се спазват, нито пък задълженията, поети от държавата с ратифицирането на въпросната конвенция? Как могат да постъпят като родители на деца с увреждания при явна липса на достъп до образование, отдих и спорт?
* Въпреки че у нас съществува Закон за интеграция на хората с увреждания, Конвенцията има по-голяма тежест, тъй като е всепризнат международен акт. Така че при търсене и отстояване на правата им, винаги могат да се позовават на нея.
* При наличие на каквито и да е противоречия с текстовете на Конвенцията, на първо място трябва да се обърнат към Дирекция Социално подпомагане, в общината, в която живеят.
* Ако от там не получат съдействие или помощ, това трябва да бъде задължително мотивирано. Отказът им може да бъде обжалван пред Регионалната дирекция Социално подпомагане по административен ред в 14-дневен срок.
* Правата си могат да потърсят и пред Агенцията за хората с увреждания или пред Министерството на труда и социалната политика, ако предишните им действия са останали без резултат и правата им действително са били нарушени.
* Ако молбите им останат неудовлетворени от общинските и държавните органи, могат да се обърнат към здравния отдел на Европейската комисия или директно към Комитета за правата на хората с увреждания.
През 2006 година ООН приема Конвенция за правата на хората с увреждания. Конвенцията е ратифицирана от Европейския парламент в края на 2012 година, а България е страна по нея от 26 януари 2012 година.
Какво е Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания?
* Международно правен инструмент за защита на хората с увреждания, който налага единен подход за гарантиране и защита на техните права
* Очертава ясно задълженията и ангажиментите на държавите за осигуряване на равни възможности и недискриминация на хората с увреждания
* Отнася се за хора с различни видове увреждания и без значение на възраст или пол
* Към Конвенцията има приет Допълнителен (факултативен) протокол, който предвижда специален международен механизъм за защита на правата на хората с увреждания: Комитет към ООН по правата на хората с увреждания
Мисията на Конвенцията, която е преди всичко да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания и да подпомага за зачитането на човешкото им достойнство. Освен това Конвенцията цели една промяна в нагласите и подходите спрямо лицата с увреждания. Те не се разглеждат като "обект" на благотворителност, лечение и социална закрила, а като субекти с права, които са способни за предявяване на тези права и вземане на решения за живота си, въз основа на своето свободно и осъзнато съгласие, както и да бъдат активни членове на обществото. Конвенцията дава всеобщо признание на достойнството на хората с увреждания.
Съгласно чл. 26 от Конвенцията, задължение на държавите-страни по нея, е да организират, укрепват и разширяват цялостна рехабилитация и рехабилитационни услуги и програми, в частност в областта на здравеопазването, заетостта, образованието и социалните услуги. Да предприемат ефективни и подходящи мерки и програми за рехабилитация, с което да се даде възможност на хората с увреждания да постигнат и поддържат максимална самостоятелност, пълноценна физическа, умствена, социална и професионална дееспособност и пълноценно включване и участие във всички сфери на живота.
Конвенцията е оформена на базата на основните принципи и съответно кореспондиращите им права и задължения.
Основен принцип тук е пълноценното и ефективно участие и включване в обществото на хората с увреждания. Същевременно осигуряването на това включване е и сред най-важните задължения за държавите, страни по Конвенцията. Те са длъжни да предприемат всички законодателни, административни и други мерки, за да стане възможно прилагането на гарантираните права от Конвенцията (като например участие в политическия и културния живот, почивка, спорт и други).
Друг фундаментален принцип в сферата на човешките права, действащ с пълна сила и тук, е забраната за дискриминация (пряка и непряка). За осъществяването на този принцип на практика важни са разумните улеснения, направени в полза на лицата с увреждания. Разумни улеснения са всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, необременяващи излишно или непропорционално околните, когато такива са необходими за всеки конкретен случай, за да се осигури на даден индивид с увреждания пълноценно и равнопоставено с околните възползване от и упражняване на всички негови човешки права и основни свободи.
Не бива да се пропуска и принципът на достъпност. Той е средство за прилагане на всички останали принципи, залегнати в Конвенцията. На хората с увреждания трябва да бъде предоставен равен достъп до правосъдие, образование, здравеопазване, рехабилитация, самостоятелен живот и включване в общността, свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация, работа и заетост, подходящ жизнен стандарт и социална закрила, участие в политическия и обществен живот, участие в културния живот, спорт, почивка и свободно време.
Всички тези принципи, права и задължения действат наред с останалите установени човешки права и основни свободи, залегнати във редица международни споразумения и национални законодателства.
В процеса на реализирането на всичко онова изброено по-горе задължително трябва да бъдат включени представители на хората с увреждания за постигане на максимални резултати. Това означава, че те представително трябва да се включват при провеждането на каквито и да е инициативи и кампании, свързани с правата и ежедневието на хората с увреждания. Както в самото им организиране, така и в осъществяването им.
Но какво означават всички тези принципи за тях като хора с увреждания? Какви права имат, когато прогласените принципи просто не се спазват, нито пък задълженията, поети от държавата с ратифицирането на въпросната конвенция? Как могат да постъпят като родители на деца с увреждания при явна липса на достъп до образование, отдих и спорт?
* Въпреки че у нас съществува Закон за интеграция на хората с увреждания, Конвенцията има по-голяма тежест, тъй като е всепризнат международен акт. Така че при търсене и отстояване на правата им, винаги могат да се позовават на нея.
* При наличие на каквито и да е противоречия с текстовете на Конвенцията, на първо място трябва да се обърнат към Дирекция Социално подпомагане, в общината, в която живеят.
* Ако от там не получат съдействие или помощ, това трябва да бъде задължително мотивирано. Отказът им може да бъде обжалван пред Регионалната дирекция Социално подпомагане по административен ред в 14-дневен срок.
* Правата си могат да потърсят и пред Агенцията за хората с увреждания или пред Министерството на труда и социалната политика, ако предишните им действия са останали без резултат и правата им действително са били нарушени.
* Ако молбите им останат неудовлетворени от общинските и държавните органи, могат да се обърнат към здравния отдел на Европейската комисия или директно към Комитета за правата на хората с увреждания.